ниски висини

Jul 19, 2007, 3:23 PM

Poetry

628 0 2

Любов от безграничие
и страст от безразличие,
самота и пустота
от една изгубена душа...
а къде е реалността...?
Тази злоба е прокоба
и трябва да се боря аз...
бури и ветрове
и луди умове...
Къде е войнишкото ми Аз...??
Това, което бори се и страда...
воюва, не щади се...
Радост от прелюдия небесна,
радост от детски викове
не чувам аз, а само страхове...
безпочвени и жалки,
смешни и гротески,
ала изборът е мой...
за да бъда във покой,
ще трябва аз да поробувам
на собственото нечовешко аз...
Любовта, болката и самотата,
лудостта, прокобата и нищетата,
да са те под мойта власт...
и тогава ще чувствам, че живея...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-10-07T17:26:45+03:00

Бъди себе си , да те води светлината! Да е светло в душата ти , желая, усмихни се.С обич.
Aneta_kz (Анета)

2007-07-19T23:50:05+03:00

Дпбре дошла, Дани!