линасветлана (Лина - Светлана Караколева) линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
67 837
6 abr 2022, 11:58

Но

1.3K 1 12

Бих искала, макар да не желая,

на волното, неволно да отпусна края,

и то - като козле игриво да се усети истински щастливо...
Но!

То ще опасе цветята,

или пък вълк срещне из гората...

Ще го примами с хапчица фалшива
измамна радост, с дух на самодива...
Да чака!

Бягай работа, че дъх ми не остана,

настана време с теб да се захвана!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Хората цяла седмица чакат да стане петък, цяла година – да стане лято и цял живот – да са щастливи

6 Puesto

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 10K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0