Бих искала, макар да не желая,
на волното, неволно да отпусна края,
и то - като козле игриво да се усети истински щастливо...
Но!
То ще опасе цветята,
или пък вълк срещне из гората...
Ще го примами с хапчица фалшива
измамна радост, с дух на самодива...
Да чака!
Бягай работа, че дъх ми не остана,
настана време с теб да се захвана!
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
The work is a contestant:
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
