15 oct 2014, 23:29

Но... 

  Poesía
574 0 7

 

 

Не знам дали са падащи листа

или твоите стъпки по тревата.

Обърна ли се - знам, че ще сгреша.

А всяка моя грешка

е разпятие...

 

Не знам дали е шепотът на вятъра

или дочувам тъжните ти мисли...

По моето дърво писмо ти пратих.

Недей да го четеш!

Пише "Върви си!"

 

Какво тук значи някакво си чувство

пред пропаст, издълбана от вини?

От утре ще  е пусто. Много пусто.

И никой няма

да си го прости...

 

Не знам любов ли бе, или проклятие.

Но зная че бе истинско, дотолкова,

че всяко... всяко следващо разпятие...

си струваше

убийствената болка.

 

Сега усещам твоето присъствие

в листата на дърветата, във вятъра...

Обърна ли се... знам, че ще възкръсна...

 

Но нямам вече обич за разпятия.

 

 

Павлина Соколова

© Павлина Соколова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Страхотия!
  • Много хубаво!
  • Страхотен!
  • Еха..браво !
  • Едно голямо стихотворение по неговата стойност!Голямо по сюжет, по силата на любовта, по майсторското перо на авторката!Това е истинска поезия, Павлина!Финала е уникален:
    Сега усещам твоето присъствие
    в листата на дърветата, във вятъра...
    Обърна ли се...знам, че ще възкръсна...
    Но нямам вече обич за разпятия.
    Поздрав от сърце и едно голямо Браво! Оценям те високо.
  • Е те това си е разкошно!
  • Не те ли е срам да си толкова добра!
Propuestas
: ??:??