Но...
Не знам дали са падащи листа
или твоите стъпки по тревата.
Обърна ли се - знам, че ще сгреша.
А всяка моя грешка
е разпятие...
Не знам дали е шепотът на вятъра
или дочувам тъжните ти мисли...
По моето дърво писмо ти пратих.
Недей да го четеш!
Пише "Върви си!"
Какво тук значи някакво си чувство
пред пропаст, издълбана от вини?
От утре ще е пусто. Много пусто.
И никой няма
да си го прости...
Не знам любов ли бе, или проклятие.
Но зная че бе истинско, дотолкова,
че всяко... всяко следващо разпятие...
си струваше
убийствената болка.
Сега усещам твоето присъствие
в листата на дърветата, във вятъра...
Обърна ли се... знам, че ще възкръсна...
Но нямам вече обич за разпятия.
Павлина Соколова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Соколова Все права защищены
