Но...

Oct 15, 2014, 11:29 PM

Poetry

573 0 7

Не знам дали са падащи листа

или твоите стъпки по тревата.

Обърна ли се - знам, че ще сгреша.

А всяка моя грешка

е разпятие...

Не знам дали е шепотът на вятъра

или дочувам тъжните ти мисли...

По моето дърво писмо ти пратих.

Недей да го четеш!

Пише "Върви си!"

Какво тук значи някакво си чувство

пред пропаст, издълбана от вини?

От утре ще е пусто. Много пусто.

И никой няма

да си го прости...

Не знам любов ли бе, или проклятие.

Но зная че бе истинско, дотолкова,

че всяко... всяко следващо разпятие...

си струваше

убийствената болка.

Сега усещам твоето присъствие

в листата на дърветата, във вятъра...

Обърна ли се... знам, че ще възкръсна...

Но нямам вече обич за разпятия.

Павлина Соколова

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Самодива (Вики)

2014-10-17T14:12:52+03:00

Страхотия!
valia1771 (Ивон)

2014-10-16T21:30:26+03:00

Много хубаво!
sisidara (Сиси)

2014-10-16T20:22:26+03:00

Страхотен!
Adri (Йордан)

2014-10-16T13:15:23+03:00

Еха..браво !
stoyna (Стойна Димова)

2014-10-16T12:10:32+03:00

Едно голямо стихотворение по неговата стойност!Голямо по сюжет, по силата на любовта, по майсторското перо на авторката!Това е истинска поезия, Павлина!Финала е уникален:
Сега усещам твоето присъствие
в листата на дърветата, във вятъра...
Обърна ли се...знам, че ще възкръсна...
Но нямам вече обич за разпятия.
Поздрав от сърце и едно голямо Браво! Оценям те високо.
ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

2014-10-16T02:49:18+03:00

Е те това си е разкошно!
toxin (Таня Донова)

2014-10-15T23:29:35+03:00

Не те ли е срам да си толкова добра!