Но...
Заключих портата
за спомени излишни.
Чаках нещо ново
да се случи,
неслучило се,
в дните ми предишни.
Но... пак е есен.
Тъжен дъжд се лее.
Усмивката
на слънцето угасва.
Стара песен
някой сам си пее.
Позната -
но и толкова прекрасна.
© Виолета Томова Todos los derechos reservados