Wali (Виолета Томова)
4 280

16 sept 2012, 20:56

Но...

Poesía » Otra

620 0 3

Но...

Заключих портата

за спомени излишни.

Чаках нещо ново

да се случи,

неслучило се,

в дните ми предишни.

Но... пак е есен.

Тъжен дъжд се лее.

Усмивката

на слънцето угасва.

Стара песен

някой сам си пее.

Позната -

но и толкова прекрасна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

milena611 (Милена Петрова)

Права си, Вили. Не бива да се живее с миналото, а още повече с излишни спомени. Надеждата, че ще ни се случи нещо ново и прекрасно, неминуемо трябва да ни преследва. Долавям мъдрост в редовете ти. Допаднаха ми.

2012-09-27T15:10:17+03:00
velikataniki (Николина Милева)

2012-09-17T10:22:00+03:00
Reqna (Рая Саварева)

Хареса ми!

2012-09-16T22:05:28+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9