Wali (Виолета Томова)
4 280

16 sept 2012, 20:56

Но...

Poesía » Otra

618 0 3

Но...

Заключих портата

за спомени излишни.

Чаках нещо ново

да се случи,

неслучило се,

в дните ми предишни.

Но... пак е есен.

Тъжен дъжд се лее.

Усмивката

на слънцето угасва.

Стара песен

някой сам си пее.

Позната -

но и толкова прекрасна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

milena611 (Милена Петрова)

Права си, Вили. Не бива да се живее с миналото, а още повече с излишни спомени. Надеждата, че ще ни се случи нещо ново и прекрасно, неминуемо трябва да ни преследва. Долавям мъдрост в редовете ти. Допаднаха ми.

2012-09-27T15:10:17+03:00
velikataniki (Николина Милева)

2012-09-17T10:22:00+03:00
Reqna (Рая Саварева)

Хареса ми!

2012-09-16T22:05:28+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0