16.09.2012 г., 20:56 ч.

Но... 

  Поезия » Друга
467 0 3

 

 

                                 

                         Но...

 

             Заключих портата

                       за спомени излишни.

             Чаках нещо ново

                       да се случи,

              неслучило се,

                       в дните ми предишни.

              Но... пак е есен.

                       Тъжен дъжд се лее.

               Усмивката

                        на слънцето угасва.

               Стара песен

                        някой сам си пее.

               Позната -

                       но и толкова прекрасна.

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Права си, Вили. Не бива да се живее с миналото, а още повече с излишни спомени. Надеждата, че ще ни се случи нещо ново и прекрасно, неминуемо трябва да ни преследва. Долавям мъдрост в редовете ти. Допаднаха ми.
  • Хареса ми!
Предложения
: ??:??