4 oct 2006, 12:16

Но аз помня... 

  Poesía
958 0 17
Но аз помня...
Синята връзка
и червената
кръв,
която ни набивахте в
очите,
защото и децата
трябвало да знаят
и да
помнят.
Какво?!
Но аз помня.
Стоях до този руски гроб,
покрит със толкова минути
мълчание...
И когато някаква директорка
реши, че е време да
говори,
тогава всичкото ми
искаше
своето.
Жълтото слънце над
Русе,
ненаучило как се
мълчи,
неразбрало,
че
в този
парк
не се свети...
То светна!
Зазвуча онази
музика.
Аз паднах
като
подкосен
от картечница,
като ранен
от куршум.
До руския гроб,
До...
Дмитрий.
Паднах,
защото
вашите пионерски
глупости,
наредени от някой
министър,
не можеха да извадят
от
гроба
онова руско момче...
То
нямаше нужда
от вашите речи,
нито имаше нужда
от
купени
карамфили...
Имаше нужда
от
есенно слънце,
имаше нужда от...
мълчание
Имаше нужда.
Да!
Но аз помня!
Глас зад гърба си:
“Ти луд ли си?!
Не припадай сега!
Не припадай,
когато
звучи
някакъв химн
и когато
говори
директорка...”
Но аз помня
че
припаднах
въпреки всичко,
над гроба,
край химна,
когато
говореше
и нищо не казваше
онази жена...
А Дмитрий...
мълчеше
над всичко това.
Не питаше.
Не разбираше.
Мълчеше
и помнеше
нещо си...
Днес аз
помня...
само
тъжната музика,
есента на
годините
и гроба ти
есенен,
Дима...
Аз помня.

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво е!
  • Много истина има в редовете ти Ясене, много горест! Моите уважения! Начина на изпълнение е вече въпрос на вкус! Дали не е за есе е също въпрос на конструктивна дискусия.Може би при мен клонят везните повече към стих, защото самата тема е заредена с патос и проникновеност, но изпълнението иска може би още малко чувствена енергия и лирика. Поздравявам те!
    П.С. Но мога да кажа, че днешните "мутренски" и "политикопродажнически" "манифестации"(силови манипулации) са още по-отвратителни, безперспективни и жестоки от тогава! Определено! За демокрация дори в западния свят е вече смешно да се говори......Дори започнаха да оправдават Хитлер и да го сравняват със Сталин?!
  • Браво!Хубав стих!
    И на мен ми е призлявало...От ходене на манифестация...беше тежко за малките ми крачета...как не съм се сетила да напиша поема...
    Но вече е късно!!!
    Няма да крада идеи!
    И без това темата вече е досадна и достатъчно експлоатирана...и банална!
    Ти си поднесъл оригинално идеята си!
  • Поздрав,Хенри!
    Хубаво пишеш!
  • Благодаря на всички ви!!!Хенри
  • Историята е покъртителна, споменът е пресъздаден много образно, но стих ли е това? Ако след всеки 1-2 думи не започваш на нов ред, ще се получи чудесен разказ!
  • Върна ме години назад. Бяхме в Брянския лес и за щастие с нас беше една жена, която беше живата му история. Тя ни развеждаше и разказваше, а пред очите ми оживяваха картини. Героизъм в гигантски мащаби и една паметна стена с имената на загиналите. Толкова много имена, че не можеш да ги прочетеш. И тази стена изправена в страни от магистралата. Знаеш ли, без никой да задължава когото и да било, но всяка кола, която профучаваше по тази магистрала отдаваше почест с клаксон. Там хората не забравят и тачат героите си. А ние си пренаписваме историята си, както изисква "повелята" на деня.

    Добре е, че помниш и пишеш за тези неща.
    Поздрав от мен, Хенри!
  • Много силно! Както винаги! Продължавай да бъдеш себе си, Хенри!!!
  • Поздрави, Ясене - и за спомена, и за стиха... неща, които идват от вътре и не са режисирани.
  • !!!
    Силни, Ясене... силни емоции си претворил в стих!
  • Признавам-разтърси ме!
    Но лошото е че е истина а не художествена измислица...
    Иначе Браво!
  • Почувствах тежест в гърдите след този стих...
    Благодаря,Хенри,за таланта ти да пресъздаваш ЖИВОТА в СИЛНИ стихове!
    Велик си!
  • Разплака ме Хенри...
    Поет си, душата ти е отворена за жълтото слънце!
    Браво!
  • Браво!!!
  • Такива бяха пътеките тогава,Оливър!
    Директорката е полусъщата...
    Думите и не са по-различни...
    И днес убиват и режат глави по жестоко от някога?
    Някога знаехме къде е гроба на Дмитрий...А днес?Там ли е още?
    Не са ли го взривили да си направят на мястото гигантски супермаркет?
    Само питам?
  • Не мисля че днес нещо се е променило, напротив. Много по-страшно е и никой не иска да помни нито да помълчи пред паметта на никого. В онова време имаше И хубави неща...Сега министрите продължават да нареждат, много по-брутално и безочливо. В момента сме най-жестоката пародия на комунистическо-капиталистическо-европейско-първобитнообщинен строй. Наистина ли не помниш и хубаво от онова време, Хенри? Изроди се и то някъде между отричането и фанатизма...
  • Аз също помня, Хенри!!!
    Как ни набиваха в главите своите утопии, как ни караха да вярваме в глупости, а в същото време всичко онова, на което трябваше да се поклоним беше забравено.
    Поздрави за силния стих!!!
Propuestas
: ??:??