5 oct 2025, 17:43

Но аз съм друга

  Poesía
171 2 0

Вървя през този град пречистена,
октомври взрян ми е в очите.
И знам – обича ме. Наистина.
Зад недоверието скрит е.
Но ме целува с пръска хладна,
от никога не спящ фонтан,
в нозете кестен – тихо паднал,
в душата път – предначертан.

 

Повярвай – след на екс изпитата 
отрова зла и в мръсни чаши,
не се поддавам на възхитата,
ни жаля, нито смърт ме плаши.
И въленче жарава крия,
от залез есенен и риж,
за теб в сърцето си. Магия.
Повярвай. Прогледни. И виж.

 

А зимите ми – все отминали,
стоят на пътя ми. Отсреща,
опитват в пепел сред камина ли,
да възкресят от нищо нещо?
Но аз съм друга, твоя, есенна
мой октомврийски нежен щрих
душата следвам, теб и кестена,
що ти дари ми, ветре тих...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...