Но аз съм друга

Вървя през този град пречистена,
октомври взрян ми е в очите.
И знам – обича ме. Наистина.
Зад недоверието скрит е.
Но ме целува с пръска хладна,
от никога не спящ фонтан,
в нозете кестен – тихо паднал,
в душата път – предначертан.

Повярвай – след на екс изпитата 
отрова зла и в мръсни чаши,
не се поддавам на възхитата,
ни жаля, нито смърт ме плаши.
И въленче жарава крия,
от залез есенен и риж,
за теб в сърцето си. Магия.
Повярвай. Прогледни. И виж.

А зимите ми – все отминали,
стоят на пътя ми. Отсреща,
опитват в пепел сред камина ли,
да възкресят от нищо нещо?
Но аз съм друга, твоя, есенна
мой октомврийски нежен щрих
душата следвам, теб и кестена,
що ти дари ми, ветре тих...