5.10.2025 г., 17:43

Но аз съм друга

173 2 0

Вървя през този град пречистена,
октомври взрян ми е в очите.
И знам – обича ме. Наистина.
Зад недоверието скрит е.
Но ме целува с пръска хладна,
от никога не спящ фонтан,
в нозете кестен – тихо паднал,
в душата път – предначертан.

 

Повярвай – след на екс изпитата 
отрова зла и в мръсни чаши,
не се поддавам на възхитата,
ни жаля, нито смърт ме плаши.
И въленче жарава крия,
от залез есенен и риж,
за теб в сърцето си. Магия.
Повярвай. Прогледни. И виж.

 

А зимите ми – все отминали,
стоят на пътя ми. Отсреща,
опитват в пепел сред камина ли,
да възкресят от нищо нещо?
Но аз съм друга, твоя, есенна
мой октомврийски нежен щрих
душата следвам, теб и кестена,
що ти дари ми, ветре тих...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...