Oct 5, 2025, 5:43 PM

Но аз съм друга

  Poetry
172 2 0

Вървя през този град пречистена,
октомври взрян ми е в очите.
И знам – обича ме. Наистина.
Зад недоверието скрит е.
Но ме целува с пръска хладна,
от никога не спящ фонтан,
в нозете кестен – тихо паднал,
в душата път – предначертан.

 

Повярвай – след на екс изпитата 
отрова зла и в мръсни чаши,
не се поддавам на възхитата,
ни жаля, нито смърт ме плаши.
И въленче жарава крия,
от залез есенен и риж,
за теб в сърцето си. Магия.
Повярвай. Прогледни. И виж.

 

А зимите ми – все отминали,
стоят на пътя ми. Отсреща,
опитват в пепел сред камина ли,
да възкресят от нищо нещо?
Но аз съм друга, твоя, есенна
мой октомврийски нежен щрих
душата следвам, теб и кестена,
що ти дари ми, ветре тих...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...