16 nov 2011, 20:26

Но казах си „Ще продължа!...”

  Poesía » Otra
884 0 4

Познах се сред разлистените страници,

те са огледалото на моята душа.

В тези страници разлистени

аз май познах се, но всъщност, аз ли бях това?

 

В тази книга на живота пише

за момиче хубаво на външен вид,

но в душата, сякаш очевидно,

животът бе издигнал зид!

 

Зад този зид какво се крие?

Може би замръзнала душа

или пък със стихии жива още

е младежката душа?

 

Но какво ли го усуквам,

ето истината ми една!

Те опитаха се да ме срутят,

но казах си: „Ще продължа!”

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарк Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви за милите коментари!
  • " Те опитаха се да ме срутят,
    но казах си: Ще продължа!"
    Много хубаво и силно!
  • Пожелавам ти да си силна и да продължиш да пишеш все така добре.Харесах!
  • Поздравления за последния стих! "Ще продължа!" - малко хора успяват, ала тези които съумеят да се изправят, са истински щастливи.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...