16 нояб. 2011 г., 20:26

Но казах си „Ще продължа!...”

885 0 4

Познах се сред разлистените страници,

те са огледалото на моята душа.

В тези страници разлистени

аз май познах се, но всъщност, аз ли бях това?

 

В тази книга на живота пише

за момиче хубаво на външен вид,

но в душата, сякаш очевидно,

животът бе издигнал зид!

 

Зад този зид какво се крие?

Може би замръзнала душа

или пък със стихии жива още

е младежката душа?

 

Но какво ли го усуквам,

ето истината ми една!

Те опитаха се да ме срутят,

но казах си: „Ще продължа!”

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дарк Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви за милите коментари!
  • " Те опитаха се да ме срутят,
    но казах си: Ще продължа!"
    Много хубаво и силно!
  • Пожелавам ти да си силна и да продължиш да пишеш все така добре.Харесах!
  • Поздравления за последния стих! "Ще продължа!" - малко хора успяват, ала тези които съумеят да се изправят, са истински щастливи.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...