16 нояб. 2011 г., 20:26

Но казах си „Ще продължа!...”

881 0 4

Познах се сред разлистените страници,

те са огледалото на моята душа.

В тези страници разлистени

аз май познах се, но всъщност, аз ли бях това?

 

В тази книга на живота пише

за момиче хубаво на външен вид,

но в душата, сякаш очевидно,

животът бе издигнал зид!

 

Зад този зид какво се крие?

Може би замръзнала душа

или пък със стихии жива още

е младежката душа?

 

Но какво ли го усуквам,

ето истината ми една!

Те опитаха се да ме срутят,

но казах си: „Ще продължа!”

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дарк Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви за милите коментари!
  • " Те опитаха се да ме срутят,
    но казах си: Ще продължа!"
    Много хубаво и силно!
  • Пожелавам ти да си силна и да продължиш да пишеш все така добре.Харесах!
  • Поздравления за последния стих! "Ще продължа!" - малко хора успяват, ала тези които съумеят да се изправят, са истински щастливи.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...