"Време е! Деня пристига."
шепне тихичко луната,
звънка песен на авлига,
но колко кратка бе нощта...
Идва нашата раздяла
/как присяда ми тъгата/,
а и кожата ми бяла...,
но колко кратка бе нощта...
Да можеше поне веднъж
да потъне в мрак зората,
ей, там - над цъфналата ръж,
но колко кратка бе нощта... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse