Но колко кратка бе нощта
Но колко кратка бе нощта
"Време е! Деня пристига."
шепне тихичко луната,
звънка песен на авлига,
но колко кратка бе нощта...
Идва нашата раздяла
/как присяда ми тъгата/,
а и кожата ми бяла...,
но колко кратка бе нощта...
Да можеше поне веднъж
да потъне в мрак зората,
ей, там - над цъфналата ръж,
но колко кратка бе нощта...
Той за сбогом ме целуна
и прегърна го тъмата,
рая взе и си замина,
но колко кратка бе нощта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
...
