"Време е! Деня пристига."
шепне тихичко луната,
звънка песен на авлига,
но колко кратка бе нощта...
Идва нашата раздяла
/как присяда ми тъгата/,
а и кожата ми бяла...,
но колко кратка бе нощта...
Да можеше поне веднъж
да потъне в мрак зората,
ей, там - над цъфналата ръж,
но колко кратка бе нощта...
Той за сбогом ме целуна
и прегърна го тъмата,
рая взе и си замина,
но колко кратка бе нощта...
© Светла Асенова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
...