Но някак във живота ти замръкнах
Поисках ти подслон за през нощта
от бурята да мога да се скрия,
постеля да е твърдата земя,
умората за малко да надвия.
Поисках ѝ искрица топлинка
ръцете си поне за миг да сгрея,
премръзнах от лъжите на света
за нечия любов така копнея...
Не помня колко път съм извървяла
но знам, от скитник повече вървях,
с горчивини превързвах всяка своя рана
и от самотник даже повече мълчах.
Поисках малко. Само да отдъхна
и мислех да си тръгна в утринта,
но някак във живота ти замръкнах
подслон намери моята душа.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
