Но някак във живота ти замръкнах
Поисках ти подслон за през нощта
от бурята да мога да се скрия,
постеля да е твърдата земя,
умората за малко да надвия.
Поисках ѝ искрица топлинка
ръцете си поне за миг да сгрея,
премръзнах от лъжите на света
за нечия любов така копнея...
Не помня колко път съм извървяла
но знам, от скитник повече вървях,
с горчивини превързвах всяка своя рана
и от самотник даже повече мълчах.
Поисках малко. Само да отдъхна
и мислех да си тръгна в утринта,
но някак във живота ти замръкнах
подслон намери моята душа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Руми Все права защищены
