Но някак във живота ти замръкнах
Поисках ти подслон за през нощта
от бурята да мога да се скрия,
постеля да е твърдата земя,
умората за малко да надвия.
Поисках ѝ искрица топлинка
ръцете си поне за миг да сгрея,
премръзнах от лъжите на света
за нечия любов така копнея...
Не помня колко път съм извървяла
но знам, от скитник повече вървях,
с горчивини превързвах всяка своя рана
и от самотник даже повече мълчах.
Поисках малко. Само да отдъхна
и мислех да си тръгна в утринта,
но някак във живота ти замръкнах
подслон намери моята душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Всички права запазени
