Но понякога...

28 ago 2022, 22:44

Poesía » Filosófica

578 7 8

Всеки миг е последен за някого,
и е първи за друг.
Едно чакаме, друго ни чака
днес, сега и тук...

Но понякога смело излизаме
от Написаната съдба,
дочертавайки сами линията
с тънкописеца на Любовта.

И посока сами си избираме,
през Тъгата към Радостта.
А животът е репетиция
за театъра след смъртта...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

veesii70 (Веселка Стойнева)

2022-09-11T15:18:33+03:00

Благодаря!
Bloom (Веси Василева)

2022-08-31T22:47:24+03:00

Много е хубаво, Веси! Мъдро и истинско!
veesii70 (Веселка Стойнева)

2022-08-30T22:19:50+03:00

Благодаря на всички!
M1234567891 (Миночка Митева)

2022-08-29T16:47:13+03:00

Много ми допадна стиха, насладих се от дълбочината на чувствата и заложената мъдрост в него!
Jackie151 (Антоанета Иванова)

2022-08-29T09:22:13+03:00

Силно и мъдро! Добре си го казала, браво!
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

2022-08-29T00:44:07+03:00

Много силно. Поздравления, Веси!
Довереница (Дочка Василева)

2022-08-29T00:43:59+03:00

Понякога "понякога" е трайност
във брънка от веригата на дните.
Когато щастието е безкрайност
макар и в няколко щастливи мига...

Харесах и аз!
palenka (П Антонова)

2022-08-28T23:32:53+03:00

2-рият куплет е за 3х5*****!
Значи присъждам общо 25, но по стечение на обстоятелствата до теб ще стигнат само 5