Ела, не ме позна и ти,
орисницата даже ме подмина,
очите ми - не ги видя дори,
забързан камъни да сбираш.
Все там седя, Голгота дом ми стана -
разпятие, бичуване до смърт,
дали е трябвало или не трябва -
аз нося си го своя кръст.
Не километър, хиляди се спъвах
и поругана падах неведнъж.
Добрите хора – казват – си помагат.
Добри не срещнах даже и веднъж... ...