"Но съм човекът..."
Ела, не ме позна и ти,
орисницата даже ме подмина,
очите ми - не ги видя дори,
забързан камъни да сбираш.
Все там седя, Голгота дом ми стана -
разпятие, бичуване до смърт,
дали е трябвало или не трябва -
аз нося си го своя кръст.
Не километър, хиляди се спъвах
и поругана падах неведнъж.
Добрите хора – казват – си помагат.
Добри не срещнах даже и веднъж...
Венецът трънен хич не ми тежеше,
по-лек видя ми се дори от пух.
И доста истински, а не оплетен
с конец неистини и скрит юмрук.
Ковни пироните, нали не ме познаваш -
не съм Исус, и Девата не съм.
„Но съм човекът“, който не предава,
а ти, Пилате, дори не си мъж...
© Геновева Симеонова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Пак заповядай!
-
Радвам се, че открих творчеството ти тук! Поздрави, Геновева!
-
Много откровения накуп! Обектът на това внимание трябва да е поласкан
-
Хареса ми много стихът ти, Геновева. Поздравявам те ⭐️
-
Благодаря, Антон и честит ти имен ден! Аз съм старомодна, има два пола, другите да се спасяват.
-
Браво! "а ти, Пилате, даже не си мъж..." - не съм сигурен в днешно време колко е силна тази обида с целия набор от нови полове Иначе много добре е описано извечното душено страдание, породено от безличието и предателството на околните!
-
Силно!
-
Искра, едно "и" е предпоставка за мн. ч., че някой "не" е и още много други неща, затова го няма.
-
Благодаря, Мариана!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
