"Но съм човекът..."
Ела, не ме позна и ти,
орисницата даже ме подмина,
очите ми - не ги видя дори,
забързан камъни да сбираш.
Все там седя, Голгота дом ми стана -
разпятие, бичуване до смърт,
дали е трябвало или не трябва -
аз нося си го своя кръст.
Не километър, хиляди се спъвах
и поругана падах неведнъж.
Добрите хора – казват – си помагат.
Добри не срещнах даже и веднъж...
Венецът трънен хич не ми тежеше,
по-лек видя ми се дори от пух.
И доста истински, а не оплетен
с конец неистини и скрит юмрук.
Ковни пироните, нали не ме познаваш -
не съм Исус, и Девата не съм.
„Но съм човекът“, който не предава,
а ти, Пилате, дори не си мъж...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Симеонова Все права защищены
