rumiana (Румяна )
136 1144
9 oct 2013, 20:40

Но те искам за Бога... 

  Poesía » Otra
639 0 1

Като дъх неизречен,

като писък строшен,

като порив извечен

все те нося във мен.

Като стръкче надежда,

в битки роден

изпод вежди поглежда

всеки нов ден.

И дълбае до рана

и до лудост люти,

като белег остана

и кошмарно боли..

Но те искам... за Бога!

Мой труден живот -

и във студ, и във огън

ще те пея до гроб!

© Румяна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??