9.10.2013 г., 20:40 ч.

Но те искам за Бога... 

  Поезия » Друга
814 0 1
Като дъх неизречен,
като писък строшен,
като порив извечен
все те нося във мен.
Като стръкче надежда,
в битки роден
изпод вежди поглежда
всеки нов ден.
И дълбае до рана
и до лудост люти,
като белег остана
и кошмарно боли.. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Всички права запазени

Предложения
: ??:??