Като дъх неизречен,
като писък строшен,
като порив извечен
все те нося във мен.
Като стръкче надежда,
в битки роден
изпод вежди поглежда
всеки нов ден.
И дълбае до рана
и до лудост люти,
като белег остана
и кошмарно боли.. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация