rumiana (Румяна )
136 1141
9.10.2013 г., 20:40 ч.

Но те искам за Бога... 

  Поезия » Друга
739 0 1

Като дъх неизречен,

като писък строшен,

като порив извечен

все те нося във мен.

Като стръкче надежда,

в битки роден

изпод вежди поглежда

всеки нов ден.

И дълбае до рана

и до лудост люти,

като белег остана

и кошмарно боли..

Но те искам... за Бога!

Мой труден живот -

и във студ, и във огън

ще те пея до гроб!

© Румяна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??