rumiana (Румяна )
136 1144
Oct 9, 2013, 8:40 PM

Но те искам за Бога... 

  Poetry » Other
635 0 1

Като дъх неизречен,

като писък строшен,

като порив извечен

все те нося във мен.

Като стръкче надежда,

в битки роден

изпод вежди поглежда

всеки нов ден.

И дълбае до рана

и до лудост люти,

като белег остана

и кошмарно боли..

Но те искам... за Бога!

Мой труден живот -

и във студ, и във огън

ще те пея до гроб!

© Румяна All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??