Като дъх неизречен,
като писък строшен,
като порив извечен
все те нося във мен.
Като стръкче надежда,
в битки роден
изпод вежди поглежда
всеки нов ден.
И дълбае до рана
и до лудост люти,
като белег остана
и кошмарно боли..
Но те искам... за Бога!
Мой труден живот -
и във студ, и във огън
ще те пея до гроб!
© Румяна All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
