Oct 9, 2013, 8:40 PM

Но те искам за Бога... 

  Poetry » Other
813 0 1
Като дъх неизречен,
като писък строшен,
като порив извечен
все те нося във мен.
Като стръкче надежда,
в битки роден
изпод вежди поглежда
всеки нов ден.
И дълбае до рана
и до лудост люти,
като белег остана
и кошмарно боли.. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна All rights reserved.

Random works
: ??:??