4 oct 2007, 19:41

Но този път не ще играем аз и ти

  Poesía
835 0 0
Дали театърът най-сетне свърши?!
Май износихме и маските си вече!
Дали вярата в лъжите накрая се прекърши,
кой от двама ни пръв от тях се отрече?!

Самите зрители ли бяха режисьори,
които да определят играта -
във филма, където ние с тебе бяхме актьори,
а продуцент им беше съдбата!

Нима позволихме до там да се стигне
и мечтите ни дори да режисират -
всеки се опитва доверието помeжду ни да задигне,
гледайки как хилядите ни мечти умират!

Но стига! Вярвай - това уморява -
да си все нечия кукла на конци!
Виж афиша - ново представление се задава,
но този път не ще играем аз и ти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Танева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...