4 окт. 2007 г., 19:41

Но този път не ще играем аз и ти

830 0 0
Дали театърът най-сетне свърши?!
Май износихме и маските си вече!
Дали вярата в лъжите накрая се прекърши,
кой от двама ни пръв от тях се отрече?!

Самите зрители ли бяха режисьори,
които да определят играта -
във филма, където ние с тебе бяхме актьори,
а продуцент им беше съдбата!

Нима позволихме до там да се стигне
и мечтите ни дори да режисират -
всеки се опитва доверието помeжду ни да задигне,
гледайки как хилядите ни мечти умират!

Но стига! Вярвай - това уморява -
да си все нечия кукла на конци!
Виж афиша - ново представление се задава,
но този път не ще играем аз и ти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Танева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....