4.10.2007 г., 19:41

Но този път не ще играем аз и ти

834 0 0
Дали театърът най-сетне свърши?!
Май износихме и маските си вече!
Дали вярата в лъжите накрая се прекърши,
кой от двама ни пръв от тях се отрече?!

Самите зрители ли бяха режисьори,
които да определят играта -
във филма, където ние с тебе бяхме актьори,
а продуцент им беше съдбата!

Нима позволихме до там да се стигне
и мечтите ни дори да режисират -
всеки се опитва доверието помeжду ни да задигне,
гледайки как хилядите ни мечти умират!

Но стига! Вярвай - това уморява -
да си все нечия кукла на конци!
Виж афиша - ново представление се задава,
но този път не ще играем аз и ти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Танева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...