2 dic 2008, 17:19

Но устните заших със самота 

  Poesía
1066 0 41
 

Понякога те викам в тишината.

Ръце протягам. Търся те.

Но устните заших със самотата.

Безпътни ветрове ме гонят. Нощно е.

Безброй причини ми танцуват.

Аз тръпна и болят усмивките.

По-малко ме ранявай. Съмва се.

Че восъкът изгаря безпощадно думите.

И въглени отдавна липсват.

На пръсти преброявам колко няма те.

И колко празно ме обгръщаш. Зима е.

Наоколо е пропаст няма.

Замръзнали, китарените струни

те чакат пролетта да ги събуди.

Безсмислено...

Без ято птици, без твоите маслинови очи,

небето бездна от отрови е и тостове.

Да пием колко много ни боли.

Танцувам... да забравя в раждане

на малка смърт от многото лъжи.

Цветята във косите ми - жарава

изстинала. И всичкото преди...

Не ме целувай. Вятърът ще го направи.

Готов да пресуши море.

Не ме целувай, минало...

Забравям...

че всичко тук пропито е със теб...

© Ем Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??