Понякога те викам в тишината.
Ръце протягам. Търся те.
Но устните заших със самотата.
Безпътни ветрове ме гонят. Нощно е.
Безброй причини ми танцуват.
Аз тръпна и болят усмивките.
По-малко ме ранявай. Съмва се.
Че восъкът изгаря безпощадно думите.
И въглени отдавна липсват.
На пръсти преброявам колко няма те.
И колко празно ме обгръщаш. Зима е.
Наоколо е пропаст няма. ...