2.12.2008 г., 17:19 ч.

Но устните заших със самота 

  Поезия
1065 0 41
 

Понякога те викам в тишината.

Ръце протягам. Търся те.

Но устните заших със самотата.

Безпътни ветрове ме гонят. Нощно е.

Безброй причини ми танцуват.

Аз тръпна и болят усмивките.

По-малко ме ранявай. Съмва се.

Че восъкът изгаря безпощадно думите.

И въглени отдавна липсват.

На пръсти преброявам колко няма те.

И колко празно ме обгръщаш. Зима е.

Наоколо е пропаст няма.

Замръзнали, китарените струни

те чакат пролетта да ги събуди.

Безсмислено...

Без ято птици, без твоите маслинови очи,

небето бездна от отрови е и тостове.

Да пием колко много ни боли.

Танцувам... да забравя в раждане

на малка смърт от многото лъжи.

Цветята във косите ми - жарава

изстинала. И всичкото преди...

Не ме целувай. Вятърът ще го направи.

Готов да пресуши море.

Не ме целувай, минало...

Забравям...

че всичко тук пропито е със теб...

© Ем Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??