9 oct 2007, 13:59

... но Уви! 

  Poesía
762 0 10



Моите мисли... безвърхи стрели,
очите ми... дъжд пороен вали,
разумът моли...  "Върви!",
сърцето крещи... "Остани!"
Всичко било е...
                                 там, някога, преди.

Обичал ме, Някога... само наум,
градил нашето бъдеще, Там... във вакуум,
решил да облича всяка истина, Преди... със лъжи.
Не очаквал, че ако сгреши, може да го заболи... но Уви!
            
    ... го боли...
                                тук, сега, завинаги.

© Весела Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??