... но Уви!
Моите мисли... безвърхи стрели,
очите ми... дъжд пороен вали,
разумът моли... "Върви!",
сърцето крещи... "Остани!"
Всичко било е...
там, някога, преди.
Обичал ме, Някога... само наум,
градил нашето бъдеще, Там... във вакуум,
решил да облича всяка истина, Преди... със лъжи.
Не очаквал, че ако сгреши, може да го заболи... но Уви!
... го боли...
тук, сега, завинаги.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Всички права запазени
