... но Уви!
Моите мисли... безвърхи стрели,
очите ми... дъжд пороен вали,
разумът моли... "Върви!",
сърцето крещи... "Остани!"
Всичко било е...
там, някога, преди.
Обичал ме, Някога... само наум,
градил нашето бъдеще, Там... във вакуум,
решил да облича всяка истина, Преди... със лъжи.
Не очаквал, че ако сгреши, може да го заболи... но Уви!
... го боли...
тук, сега, завинаги.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Весела Все права защищены
