Oct 9, 2007, 1:59 PM

... но Уви! 

  Poetry
761 0 10



Моите мисли... безвърхи стрели,
очите ми... дъжд пороен вали,
разумът моли...  "Върви!",
сърцето крещи... "Остани!"
Всичко било е...
                                 там, някога, преди.

Обичал ме, Някога... само наум,
градил нашето бъдеще, Там... във вакуум,
решил да облича всяка истина, Преди... със лъжи.
Не очаквал, че ако сгреши, може да го заболи... но Уви!
            
    ... го боли...
                                тук, сега, завинаги.

© Весела All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??