30 mar 2008, 13:19
Noblesse oblige
Как е тъжно, че обичи
ми навяваха скука...
Но и аз те обикнах;
но това не е укор –
всеки знае, че всичко
се постига отчасти –
и градивната мъка,
и рушащото щастие.
И не искам да бъда
липсващото, едничкото,
за което ще хлипаш
с някого – а самичка.
ми навяваха скука...
Но и аз те обикнах;
но това не е укор –
всеки знае, че всичко
се постига отчасти –
и градивната мъка,
и рушащото щастие.
И не искам да бъда
липсващото, едничкото,
за което ще хлипаш
с някого – а самичка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión Registrarse© Александър Белчев Todos los derechos reservados
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
