Mar 30, 2008, 1:19 PM

Noblesse oblige

  Poetry
947 0 5

Как е тъжно, че обичи
ми навяваха скука...
Но и аз те обикнах;
но това не е укор –
всеки знае, че всичко
се постига отчасти –
и градивната мъка,
и рушащото щастие.

И не искам да бъда
липсващото, едничкото,
за което ще хлипаш
с някого – а самичка.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Белчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Така ще кажеш ти...
  • Ами не беше напълно готов,последните два реда ми се опъваха до късно днес - затова не ти го нашепнах. Инак обичам да се хваля - но с направени работи, поне според моя критерий.
  • Сашо, аз дойдох късно... пропуснала съм, ама и ти не дойде да ми го прoшепнеш, ей...
  • Хей, къде се потули?
    Липсваха ми стиховете ти, а този с право се е "натиснал" за тефтера
    Поздрав
  • Не я пазя,о, благородна... На салфетката драснах дружешки шарж, но този стих се натисна за тефтера. Доколко е бил прав, благородният читател да прецени - инак е лесно да се оценяват стихотворения - ако друг ги е написал...

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...