30.03.2008 г., 13:19

Noblesse oblige

Поезия

952 0 5

Как е тъжно, че обичи
ми навяваха скука...
Но и аз те обикнах;
но това не е укор –
всеки знае, че всичко
се постига отчасти –
и градивната мъка,
и рушащото щастие.

И не искам да бъда
липсващото, едничкото,
за което ще хлипаш
с някого – а самичка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Незабравима (Кремена Стоева)

Така ще кажеш ти...

2008-03-30T21:36:52+03:00
old_scoundrel (Александър Белчев)

Ами не беше напълно готов,последните два реда ми се опъваха до късно днес - затова не ти го нашепнах. Инак обичам да се хваля - но с направени работи, поне според моя критерий.

2008-03-30T21:05:18+03:00
Незабравима (Кремена Стоева)

Сашо, аз дойдох късно... пропуснала съм, ама и ти не дойде да ми го прoшепнеш, ей...

2008-03-30T20:27:34+03:00
pagane_1 (Валентина Драгнева)

Хей, къде се потули?
Липсваха ми стиховете ти, а този с право се е "натиснал" за тефтера
Поздрав

2008-03-30T20:21:46+03:00
old_scoundrel (Александър Белчев)

Не я пазя,о, благородна... На салфетката драснах дружешки шарж, но този стих се натисна за тефтера. Доколко е бил прав, благородният читател да прецени - инак е лесно да се оценяват стихотворения - ако друг ги е написал...

2008-03-30T18:29:33+03:00