30.03.2008 г., 13:19 ч.

Noblesse oblige 

  Поезия
729 0 5

Как е тъжно, че обичи
ми навяваха скука...
Но и аз те обикнах;
но това не е укор –
всеки знае, че всичко
се постига отчасти –
и градивната мъка,
и рушащото щастие.

И не искам да бъда
липсващото, едничкото,
за което ще хлипаш
с някого – а самичка.


© Александър Белчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Така ще кажеш ти...
  • Ами не беше напълно готов,последните два реда ми се опъваха до късно днес - затова не ти го нашепнах. Инак обичам да се хваля - но с направени работи, поне според моя критерий.
  • Сашо, аз дойдох късно... пропуснала съм, ама и ти не дойде да ми го прoшепнеш, ей...
  • Хей, къде се потули?
    Липсваха ми стиховете ти, а този с право се е "натиснал" за тефтера
    Поздрав
  • Не я пазя,о, благородна... На салфетката драснах дружешки шарж, но този стих се натисна за тефтера. Доколко е бил прав, благородният читател да прецени - инак е лесно да се оценяват стихотворения - ако друг ги е написал...
Предложения
: ??:??