Ноември

3 nov 2019, 22:53

Poesía

687 0 4

Ноември, притихнал под тежка мъгла,
вече съблече горите до клони,
с листата направи меки легла,
земята да топли, студа да прогони.

И нито е мрачен, нито се мръщи,
топли по есенно всеки сив ден,
кара те бързо да крачиш към вкъщи,
към тиха прегръдка все по-устремен.

Студеният дъжд и той цел си има,
мокър до кости, така да цениш,
колко по-сгрява тогава камина,
чаша кафе, аромат на сладкиш.

Ноември е сив, така предпочете,
събра цветовете за малкия дом.
Там, с любов да ни срещат ръцете,
създали най-топлия храм и подслон.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Anterez

2019-11-06T15:38:06+02:00

Прекрасно! Страхотно усещане за уют!
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2019-11-04T07:34:16+02:00

Така си го нарисувала, че дори и сивотата на ноември е топлеща, защото е събрал " цветовете за малкия дом". Хареса ми!
ИнаКалина

2019-11-03T23:24:48+02:00

O, с аромат на канела и печени ябълки!
Dendu89 (Деница Гарелова)

2019-11-03T23:11:57+02:00

Дояде ми се сладкиш!
Поздравявам те. Много есенно и ноемврийско.