Ноември
Ноември, притихнал под тежка мъгла,
вече съблече горите до клони,
с листата направи меки легла,
земята да топли, студа да прогони.
И нито е мрачен, нито се мръщи,
топли по есенно всеки сив ден,
кара те бързо да крачиш към вкъщи,
към тиха прегръдка все по-устремен.
Студеният дъжд и той цел си има,
мокър до кости, така да цениш,
колко по-сгрява тогава камина,
чаша кафе, аромат на сладкиш.
Ноември е сив, така предпочете,
събра цветовете за малкия дом.
Там, с любов да ни срещат ръцете,
създали най-топлия храм и подслон.
© Петя Гечева All rights reserved.
