Ноември

30 nov 2019, 22:42

Poesía » Otra

505 2 3

Ноември се изкачва по улука.
Разпръсква куп опадали листа.
Във мислите ни настойчѝво чука.
Показва ни най-тайнствени места,

където нощем ходим все на пръсти,
на кратки срещи с любовта, уви
и черкви, дето дяволът се кръсти,
места, където всичко ни върви.

Ноември грешките ни приютява
в сандъчета от лъскав абанос.
Мълчи и слуша, без да вдига врява,
без да задава ни един въпрос.

И нежно, и полека ни повежда
на зимата към ледения скут.
В очите ни насто̀йчиво се вглежда,
със меки пръсти маха страх и смут.

Ноември си отива, ала ние
не можем, ей-така, да го забравим.
Във сънища прозрачни ще го скрием,
ще си го пазим – искрени и прави.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Lidiya_Grigorova (Лидия)

2019-12-01T10:05:42+02:00

Нина, каква почит си дала на негово величество месец Ноември! Стихотворението ти ме накара да се замисля за въздействащата сила на всеки един календарен месец от годината. И тези 12 годишни отрязъци носят житейска красота и ни подсказват за своето значение.
Приеми моите поздравления за интересната хрумка, пресъздадена чрез твоя подчертано поетичен талант!
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2019-12-01T08:15:16+02:00

Какъв красавец е твоят ноември! Прибирам го в любими, Нина!
Eipril (Хари Спасов)

2019-11-30T22:50:03+02:00

Много хубаво! Зарежи тия"Във" " В мислите ни есенно почука?" " Показа ни най - тайните места"....