30.11.2019 г., 22:42 ч.

Ноември 

  Поезия » Друга
414 2 3

Ноември се изкачва по улука.
Разпръсква куп опадали листа.
Във мислите ни настойчѝво чука.
Показва ни най-тайнствени места,

 

където нощем ходим все на пръсти,
на кратки срещи с любовта, уви
и черкви, дето дяволът се кръсти,
места, където всичко ни върви.

 

Ноември грешките ни приютява
в сандъчета от лъскав абанос.
Мълчи и слуша, без да вдига врява,
без да задава ни един въпрос.

 

И нежно, и полека ни повежда
на зимата към ледения скут.
В очите ни насто̀йчиво се вглежда,
със меки пръсти маха страх и смут.

 

Ноември си отива, ала ние
не можем, ей-така, да го забравим.
Във сънища прозрачни ще го скрием,
ще си го пазим искрени и прави.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нина, каква почит си дала на негово величество месец Ноември! Стихотворението ти ме накара да се замисля за въздействащата сила на всеки един календарен месец от годината. И тези 12 годишни отрязъци носят житейска красота и ни подсказват за своето значение.
    Приеми моите поздравления за интересната хрумка, пресъздадена чрез твоя подчертано поетичен талант!
  • Какъв красавец е твоят ноември! Прибирам го в любими, Нина!
  • Много хубаво! Зарежи тия"Във" " В мислите ни есенно почука?" " Показа ни най - тайните места"....
Предложения
: ??:??