Ноември
Ноември се изкачва по улука.
Разпръсква куп опадали листа.
Във мислите ни настойчѝво чука.
Показва ни най-тайнствени места,
където нощем ходим все на пръсти,
на кратки срещи с любовта, уви
и черкви, дето дяволът се кръсти,
места, където всичко ни върви.
Ноември грешките ни приютява
в сандъчета от лъскав абанос.
Мълчи и слуша, без да вдига врява,
без да задава ни един въпрос.
И нежно, и полека ни повежда
на зимата към ледения скут.
В очите ни насто̀йчиво се вглежда,
със меки пръсти маха страх и смут.
Ноември си отива, ала ние
не можем, ей-така, да го забравим.
Във сънища прозрачни ще го скрием,
ще си го пазим – искрени и прави.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
