Земята се посипа с кестени

и жълти есенни листа.

Слънцето наднича през оголените клони,

разсипва нежна топлина.

Октомври скоро си замина,

ноември е дошъл при нас.

Далече е вилнеещата зима.

Събирам още топлина.

Последни слънчеви лъчи,

и кестенче си сложих в джоба.

Когато дойдат зимни дни,

със тях душата да си сгрея.

Небето сякаш онемя,

това е само грак на врана.

И вече дълга е нощта, ....

Но тебе все те няма, няма.