4.11.2020 г., 1:54

Ноември

772 0 0

Земята се посипа с кестени

и жълти есенни листа.

Слънцето наднича през оголените клони,

разсипва нежна топлина.

Октомври скоро си замина,

ноември е дошъл при нас.

Далече е вилнеещата зима.

Събирам още топлина.

Последни слънчеви лъчи,

и кестенче си сложих в джоба.

Когато дойдат зимни дни,

със тях душата да си сгрея.

Небето сякаш онемя,

това е само грак на врана.

И вече дълга е нощта, ....

Но тебе все те няма, няма.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...