4.11.2020 г., 1:54

Ноември

764 0 0

Земята се посипа с кестени

и жълти есенни листа.

Слънцето наднича през оголените клони,

разсипва нежна топлина.

Октомври скоро си замина,

ноември е дошъл при нас.

Далече е вилнеещата зима.

Събирам още топлина.

Последни слънчеви лъчи,

и кестенче си сложих в джоба.

Когато дойдат зимни дни,

със тях душата да си сгрея.

Небето сякаш онемя,

това е само грак на врана.

И вече дълга е нощта, ....

Но тебе все те няма, няма.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...