Nov 4, 2020, 1:54 AM

Ноември

775 0 0

Земята се посипа с кестени

и жълти есенни листа.

Слънцето наднича през оголените клони,

разсипва нежна топлина.

Октомври скоро си замина,

ноември е дошъл при нас.

Далече е вилнеещата зима.

Събирам още топлина.

Последни слънчеви лъчи,

и кестенче си сложих в джоба.

Когато дойдат зимни дни,

със тях душата да си сгрея.

Небето сякаш онемя,

това е само грак на врана.

И вече дълга е нощта, ....

Но тебе все те няма, няма.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...