31 oct 2020, 20:37

Ноември почука

462 0 0

Ноември почука
 

Октомври, в красивата ми есен
остави дъх на дюли и цвят на хризантеми.
Октомври ме рисува с цвят небесен-
измил сенките от миналото в мене.

 

Облече ме в пастелите на злато
и рокля от есенните минзухари.
Октомври още има дъх на лято
и топъл дъжд с цвят на морските корали.

 

А, някъде във гънките на дните
една любов се разсъблича
и на сбогуване погледнаха очите и-
пустееха, неми от обичане!

 

Ноември днес почука на вратата
с букетче от листа на дъб и вяра,
и прошепна тихо във душата ми:
изчисти - всяка болка стара... 

 

нося още много светли дни
и зима с белоснежното кожухче,
обличам хора с коледни мечти.
Сезоните са време на обичане!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елеонора Крушева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...