Ноември почука
 

Октомври, в красивата ми есен
остави дъх на дюли и цвят на хризантеми.
Октомври ме рисува с цвят небесен-
измил сенките от миналото в мене.

Облече ме в пастелите на злато
и рокля от есенните минзухари.
Октомври още има дъх на лято
и топъл дъжд с цвят на морските корали.

А, някъде във гънките на дните
една любов се разсъблича
и на сбогуване погледнаха очите и-
пустееха, неми от обичане!

Ноември днес почука на вратата
с букетче от листа на дъб и вяра,
и прошепна тихо във душата ми:
изчисти - всяка болка стара... 

нося още много светли дни
и зима с белоснежното кожухче,
обличам хора с коледни мечти.
Сезоните са време на обичане!